ЦВЯТ И АРХИТЕКТУРА, доц. д-р арх. АННА АВРАМОВА
Известна е ролята на цветовете в архитектурата, a тяхното физиологическо, психологично и духовно въздействие върху човек е неоспорим факт.
Този факт определя моралната отговорност на архитекта като създател на изкуствената пространствена жизнена среда (по отношение на избора на цветове), както и неговото задължение за внимателно отношение към естествената среда, за пиетет към Природата и към нейните съвършени цветови съчетания.
Наблюденията на архитектурни обекти в практиката показват, че цветовото изграждане на урбанизираните пространства в много случаи е неудачно.Естествено, това не винаги зависи от архитекта.
Много често инвеститорите смятат, че оцветяването (или прилагането на качествени материали) е излишен лукс. Затова сме свидетели на сиви безлични градски квартали (не само в жилищните комплекси).
В някои случаи се избират сиви мазилки и бои (особено за екстериора) под предлог, че не се цапат.
В други случаи има желание (от страна на инвеститора) за оцветяване (или за прилагане на трайни материали). Но това обикновено се решава стихийно ? или боядисване с наличните (в склада или на пазара) бои, или по усет (като се разчита на вкуса на някого).
Затова в нашите градове има много примери между двете крайности:
- от една страна ? липса на цвят, сивота и монотонност,
- от друга страна ? прекалено пъстри фасади и интериори, с неправилно подбрани и приложени цветове (твърде много на брой или с прекомерна яркост, или необосновани модни увлечения).
А много често и желание за самоизтъкване на инвеститор или автор, довело до решение несъобразено с функцията и околната среда.
Положителните резултати в цветовите решения най-често се дължат на случайност или интуиция, защото дори едно добро проектно решение (издържано и от естетическа и от функционална гледна точка) може да се провали поради:
- неточно подбрани строителни материали;
лошо изпълнение
- или неотчитане на светлини, климатични и други фактори на времето и
пространството.
Затова е важно към оцветяването да се подхожда научно обосновано, като се отчитат всички фактори, за да се гарантира решаването на основните функционални и естетически задачи.
Предложеният методологичен подход се базира в теоретичната си част на прилагане на някои от шестте основни принципа:
- зониране;
- обединяване;
- разчленяване;
- акцентиране;
- диференциране;
- други (допълнителни) цветови ефекти
(суперграфика, светлинни ефекти и др.)
С помощта на така формулираните принципи успешно могат да се решават определени функционални и естетически проблеми.
На споменатите принципи и проблеми се спираме подробно в предишни научни съобщения. Затова тук се илюстрират някои характерни примери.
Опит за по-цялостно прилагане на този подход (за обосновани цветови решения) на конкретни реални обекти беше направен от студентите в Архитектурния факултет в рамките на въведената през учебната 2002-2003 година избираема дисциплина “Цветът в архитектурата”.
На настоящата изложба са представени някои от по-характерните проекти за цветово решение на Детска ясла 69 в Студентски град.
Ако се анализират студентските проекти, ще се види, че не всички от тях се придържат стриктно към методологията. Важно е обаче, че е спазен в основни линии подходът ? неговите етапи:
Анализ;
Концепция (цел, която се преследва с оцветяването, послание на обекта, избор на основна цветова гама);
Конкретно решение;
резултати.
Този опит показа, че предлаганият методологичен подход може да се използва не само за новопроектирани обекти, но и при реновация на съществуващи. Правилното прилагане на цветове дава възможност при реконструкция с малко средства да се постигне максимален ефект.
Защото както вече се изтъкна, основна цел на оцветяването в архитектурата е да подпомага благоприятното функционално, психологическо и духовно въздействие на пространствената среда върху човек.(1,2)
Да допринесе за усъвършенстването на изкуствената (създадена от хората) жизнена среда, защото естествената, природната е съвършена.